Николо Боконе пред ФАКТИ: Ако ЕС се провали в Молдова, посланието ще бъде към цяла Източна Европа

Войната в Украйна превърна Молдова от периферна постсъветска държава в един от най-важните геополитически тестове за бъдещето на Европа. Разположена между Румъния и Украйна и изправена пред нерешения конфликт в Приднестровието, страната се оказа на пресечната точка между европейската интеграция и руското влияние. Днес залогът е много по-голям от членството на една малка държава в Европейския съюз – става дума за това дали ЕС е способен да защити демократичните трансформации по своите източни граници и да противодейства на хибридните заплахи, с които Москва се стреми да запази влиянието си в региона. Пред ФАКТИ по тези въпроси говори Николо Боконе, преподавател по италиански и английски език в Università Cattolica del Sacro Cuore, преводач на свободна практика и основател на платформата за геополитически анализи „Diplomaticamente“, автор в geopoliticalmonitor.com.

- Г-н Боконе, защо Молдова, въпреки малките си размери и ограничените си военни способности, се превърна в една от най-важните геополитически точки на съперничество между Русия и Европейския съюз?
- Молдова има значение не заради военната си мощ, а заради своето географско положение, политическата си ориентация и символичната си стойност. Страната се намира между Румъния – член на ЕС и НАТО – и Украйна, в непосредствена близост до Черноморския регион, като същевременно носи тежестта на нерешения конфликт в Приднестровието.
За Русия Молдова е част от бившето съветско пространство, което Москва продължава да смята за стратегически важно. Един успешен преход на Молдова към Европейския съюз би означавал много повече от поредното разширяване на ЕС. Това би показало, че една малка и уязвима постсъветска държава може да се освободи от руското политическо влияние и трайно да се интегрира в европейския правен, икономически и институционален ред.
За Европейския съюз Молдова се превърна в тест дали политиката на разширяване може да бъде и инструмент за сигурност. Основният въпрос е дали ЕС е способен да защити демократичната трансформация на държава, която остава изложена на руски натиск отвътре. Затова геополитическото значение на Молдова е много по-голямо от нейните физически размери.

- След началото на войната в Украйна европейската интеграция на Молдова се ускори значително. До каква степен този процес вече е необратим и кои са най-големите рискове, които все още могат да го провалят?
- Европейската интеграция на Молдова е по-напреднала и по-дълбоко институционализирана от всякога, но не бих казал, че вече е напълно необратима.
След 2022 г. страната премина бързо от политическо намерение към реален процес на присъединяване. Молдова подаде молба за членство през март 2022 г., получи статут на кандидат през юни същата година, започна официални преговори за присъединяване през юни 2024 г., а впоследствие започна работа и по първия преговорен клъстер, свързан с основните критерии за членство. Това означава, че интеграцията вече не е само политически символ, а включва законодателни реформи, институционални промени, модернизиране на държавната администрация, изпълнение на икономическите критерии и укрепване на върховенството на закона.
Въпреки това процесът може да бъде политически забавен или дори отклонен. Основните рискове са икономическата умора на обществото, отслабването на обществената подкрепа, институционалната слабост, корупцията, социалната поляризация, енергийните кризи и многобройните руски намеси в изборните процеси.

На Русия не е необходимо напълно да промени европейската ориентация на Молдова.

Достатъчно е да забави реформите, да дискредитира европейския проект и да създаде усещането, че европейската интеграция носи нестабилност и икономически трудности. Следователно процесът трудно може да бъде обърнат в структурен план, но остава политически уязвим. Успехът му ще зависи от това дали Европейският съюз ще успее достатъчно бързо да покаже конкретни ползи за молдовските граждани и така да запази общественото доверие.

- Определяте Приднестровието едновременно като инструмент за влияние и като тежест за Москва. Защо?
- Приднестровието остава инструмент за влияние, защото не позволява на Молдова да упражнява пълен суверенитет върху цялата си територия и предоставя на Русия постоянен механизъм за политически и военен натиск. Присъствието на руски войски и на местни структури, лоялни към Москва, позволява на Русия да запази влияние вътре в Молдова, без формално да контролира държавата.
В същото време Приднестровието постепенно се превръща и в тежест за Кремъл, защото възможностите на Русия да поддържа и подсилва региона значително намаляха. Територията няма обща граница с Русия, а след началото на войната в Украйна стана още по-изолирана. Икономическото ѝ оцеляване, енергийната система и политическата стабилност дълго време зависеха от външна подкрепа, която Москва вече не може толкова лесно да осигурява.
Така възниква своеобразен парадокс. Русия все още може да използва Приднестровието, за да оказва натиск върху Кишинев, да създава нестабилност и да усложнява европейската интеграция на Молдова. Но същевременно Кремъл трябва да понася икономическите и политическите разходи за поддържането на един уязвим анклав, до който практически няма пряк достъп.

- Как се промени стратегическото значение на Приднестровието след пълномащабното руско нахлуване в Украйна?
- Преди 2022 г. Приднестровието често беше възприемано като сравнително сигурен руски плацдарм в Молдова и като потенциален инструмент за влияние върху югозападната част на Украйна.
След началото на пълномащабната война положението му стана значително по-несигурно. Контролът на Украйна върху границата с Приднестровието и липсата на сухопътен коридор до Русия силно ограничиха възможностите на Москва да подсилва анклава с военни сили. Поради това значението му като класическа военна база чувствително намаля.
Политическата и хибридната му роля обаче остава значителна. Приднестровието все още може да бъде използвано за създаване на чувство за несигурност, за предизвикване на енергийни кризи, за насърчаване на сепаратистки настроения и за поставяне под съмнение териториалната цялост на Молдова.
С други думи, Приднестровието вече е по-малко полезно като отправна точка за конвенционални военни операции, но остава изключително важен инструмент за политическа дестабилизация и принудителна дипломация, чрез който Русия може да поддържа Молдова в състояние на постоянна уязвимост.

- Запазва ли Русия все още способността да отвори нов фронт в Молдова, или вече разчита почти изцяло на инструментите на хибридната война?
- При настоящите условия откриването на конвенционален военен фронт в Молдова изглежда изключително трудно. Русия няма пряка сухопътна връзка с Приднестровието, а украинската територия разделя руските сили от Молдова. Следователно всяка сериозна конвенционална военна операция би зависела от съществена промяна на военната обстановка в Южна Украйна.
Това не означава, че военният риск трябва да бъде напълно изключен. Възможностите на Русия биха нараснали значително, ако тя постигне сериозни териториални успехи в посока Одеса. В настоящата ситуация обаче хибридната война е далеч по-реалистичната и ефективна стратегия.
Русия може да оказва влияние върху Молдова с много по-ниска цена чрез кибератаки, дезинформация, финансиране на политически сили, купуване на гласове, енергиен натиск и подкрепа за дестабилизиращи политически актьори. Тези инструменти позволяват на Москва да отслабва държавата, без да преминава прага на открит военен конфликт.
Целта не е непременно окупацията на Молдова, а превръщането ѝ в политически разделена, институционално отслабена държава, неспособна да завърши европейската си интеграция.

- Как определяте хибридните операции – като кибератаки, дезинформация, използване на енергетиката като инструмент за натиск и тайно политическо финансиране? Кой от тези инструменти представлява най-голямата заплаха за стабилността на Молдова?
- Хибридните операции представляват координирани действия, които съчетават политически, икономически, информационни, технологични и прикрити средства с цел отслабване на една държава, без да се предприема конвенционално военно нападение.
Тяхната основна цел е да създадат объркване, да задълбочат обществените разделения, да подкопаят доверието в институциите и да влияят върху политическите процеси, като същевременно позволяват на извършителя да отрича пряка отговорност.
В случая с Молдова най-опасна не е употребата на един конкретен инструмент, а комбинацията от няколко.

Дезинформацията става значително по-ефективна, когато е подсилена от икономически затруднения.

Енергийният натиск има много по-силен политически ефект, когато проруски сили го използват по време на избори. Тайното политическо финансиране става още по-влиятелно, когато подпомага медийни мрежи, купуване на гласове и организиране на протести.
Сред всички тези инструменти бих откроил именно тайното политическо финансиране и дезинформацията като най-непосредствените заплахи. Те са насочени директно към демократичния процес и могат да доведат до политическа промяна отвътре.
Енергийният натиск също представлява сериозна опасност, защото създава социалните и икономическите условия, в които дезинформацията става много по-убедителна.
Следователно най-големият риск представлява една интегрирана кампания, при която икономическите трудности се превръщат в политическа нестабилност.

- До каква степен Европейският съюз е подготвен да защити Молдова от подобни хибридни заплахи?
- Днес Европейският съюз е значително по-добре подготвен, отколкото беше преди 2022 г., но неговият отговор все още не е напълно достатъчен.
Европейските институции вече осъзнават, че Молдова не е просто държава кандидат за членство, а част от източния пояс за сигурност на Европа. ЕС предоставя политическа подкрепа, помощ за укрепване на институционалната устойчивост, съдействие за диверсификация на енергийните доставки, сътрудничество в областта на киберсигурността и мерки срещу чуждестранната информационна манипулация и намеса.
Това представлява съществена промяна, защото Брюксел все по-често разглежда хибридните заплахи като въпрос на сигурността, а не просто като вътрешнополитически проблем.
Въпреки това Европейският съюз все още действа предимно реактивно. Финансовата и техническата помощ трябва да бъде по-бърза, по-добре координирана и по-видима за молдовските граждани. Подкрепата следва да обхваща киберсигурността, обмена на разузнавателна информация, защитата на изборните процеси, независимите медии, съдебната реформа, енергийната инфраструктура и проследяването на незаконното политическо финансиране.
ЕС вече разполага с голяма част от необходимите инструменти. Истинското изпитание обаче е дали ще успее да ги използва достатъчно бързо, за да предотврати дестабилизацията, вместо да реагира едва след възникването на криза.

- Смятате ли, че Европейският съюз се нуждае от нова, цялостна стратегия към страните от Източното партньорство?
- Да. Първоначалната рамка на Източното партньорство вече не е достатъчна за геополитическата среда, създадена след руската война срещу Украйна.
Днес държавите от региона следват различни пътища на развитие. Молдова и Украйна активно се стремят към членство в Европейския съюз. Политическата посока на Грузия става все по-оспорвана, докато Армения и Азербайджан следват свои собствени приоритети в областта на сигурността и външната политика. Единна политическа рамка вече не може ефективно да отговори на тези различия.
Европейският съюз се нуждае от диференцирана стратегия, съобразена с амбициите, уязвимостите и напредъка на реформите във всяка отделна държава. За страните, които се стремят към членство, ЕС трябва да съчетае политиката на разширяване с гаранции за сигурност, по-дълбока икономическа интеграция, енергийна устойчивост, инвестиции в инфраструктура и защита на демократичните институции.
Най-съществената промяна обаче е концептуална. Източното партньорство вече не трябва да бъде разглеждано единствено като политика към съседните държави. То трябва да се възприема като неразделна част от цялостната стратегия за сигурност на Европа. Русия отдавна разглежда региона през геополитическа призма, а Европейският съюз трябва да бъде способен да действа по същия начин, като същевременно остане верен на своите демократични ценности и принципите на правовата държава.

- Как оценявате ролята на Румъния в този процес? Може ли Букурещ да се превърне в основния гарант за европейската интеграция и сигурността на Молдова?
- Румъния вече е най-важният европейски партньор на Молдова. Двете държави споделят дълбоки езикови, културни, исторически и обществени връзки, а Румъния осигурява на Молдова пряка връзка с Европейския съюз и НАТО.
Букурещ може да играе ключова роля в развитието на енергийната свързаност, инфраструктурата, образованието, административната реформа, икономическата интеграция и дипломатическата подкрепа за Молдова в рамките на европейските институции. Освен това Румъния е в особено добра позиция да разбира вътрешните уязвимости на Молдова и да обяснява нейното стратегическо значение пред останалите европейски правителства.
Въпреки това Румъния не може да се превърне в единствения гарант за сигурността на Молдова. Подобен подход би бил политически чувствителен вътре в самата Молдова и лесно би могъл да бъде използван от руската пропаганда, която често представя европейската интеграция като проект за присъединяване на Молдова към Румъния.
Ето защо Румъния трябва да бъде основният застъпник и стратегически партньор на Молдова, но в рамките на по-широката политика на Европейския съюз. Сигурността и европейската интеграция на Молдова трябва да останат европейски проект, а не двустранна румънска инициатива.

- Какво би означавало за сигурността на Черноморския регион, ако Русия успее да дестабилизира Молдова или да блокира нейния път към европейска интеграция?
- Една дестабилизирана Молдова би създала нова зона на несигурност в непосредствена близост до Черно море и непосредствено зад западния фланг на Украйна.
Това би увеличило натиска върху Украйна, особено в района около Одеса, и би принудило Киев да отделя допълнителни ресурси и внимание за потенциална заплаха от запад. Освен това би се открила възможност за засилване на дейността на руските разузнавателни мрежи, организираната престъпност, контрабандата, политическата намеса и цялостната регионална дестабилизация.
За Европейския съюз подобно развитие би отслабило сигурността по източната граница на Румъния и би подкопало доверието в политиката на разширяване като геополитически инструмент. Това би показало, че Русия е способна да попречи на съседни държави да изберат европейското си бъдеще, без дори да се налага да ги напада военно.
По-широкото послание би било, че замразените конфликти и хибридният натиск остават ефективни средства за контрол върху политическата ориентация на уязвими държави.

- Какви биха били последиците от подобен сценарий за Украйна, Европейския съюз и НАТО?
- За Украйна последствията биха били незабавни. Враждебна или нестабилна Молдова би застрашила западния тил на страната, би усложнила отбраната на района около Одеса и би създала още един канал за руски натиск.
За Европейския съюз това би представлявало сериозен политически и стратегически провал. Молдова вече получи статут на държава кандидат за членство, финансова подкрепа и многократни уверения за европейска солидарност. Ако въпреки това страната бъде дестабилизирана, доверието в политиката на разширяване и в европейската политика към съседните държави ще бъде сериозно разклатено.
За НАТО подобен сценарий няма да активира механизма за колективна отбрана, тъй като Молдова не е член на Алианса. Въпреки това нестабилността ще възникне в непосредствена близост до Румъния – държава член на НАТО – и ще се отрази върху сигурността в целия Черноморски регион. Вероятно Алиансът ще бъде принуден да засили наблюдението, устойчивостта и отбранителните мерки по своя източен фланг.
Следователно последствията далеч няма да се ограничат само до Молдова. Те ще окажат влияние върху отбранителните усилия на Украйна, доверието в Европейския съюз и регионалната стратегия за сигурност на НАТО.

- Според Вас превърна ли се Молдова в своеобразен тест за способността на Европейския съюз да защитава демократичните държави от руско влияние? Ако ЕС се провали в Молдова, какво послание ще изпрати това към останалите държави в региона?
- Да, Молдова вече се превърна в един от най-важните тестове за Европейския съюз.
Страната се стреми да реформира своите институции и да се интегрира в Европейския съюз, като едновременно с това е подложена на дезинформация, енергиен натиск, чуждестранно политическо финансиране, кибератаки и продължаващото съществуване на сепаратистка територия, подкрепяна от Русия.
Ако Молдова успее, Европейският съюз ще покаже, че политиката на разширяване може реално да защити уязвимите демокрации и че руският натиск не е способен трайно да блокира суверенния избор на съседните държави.
Ако ЕС се провали в Молдова, посланието ще бъде към цяла Източна Европа. То ще покаже, че европейските обещания не са достатъчни, когато срещу тях стои продължителен и систематичен руски натиск. Правителствата и обществата в Грузия, Армения, Украйна и други държави могат да стигнат до извода, че ориентацията към Европа носи повече рискове, отколкото реална защита.
От своя страна Русия би възприела подобен провал като доказателство, че хибридната война е ефективен инструмент. Това би показало, че Москва може да спира европейската интеграция, без да окупира дадена държава, а само чрез използване на политическата слабост, обществените разделения и икономическата уязвимост.
Именно затова Молдова не е просто поредният случай на разширяване на Европейския съюз. Тя е изпитание за способността на ЕС да защитава демократичната трансформация по своите източни граници.